Архитектура

Образът на улица Отец Паисий е дело на първите български архитекти след Освобождението. Повечето от тях са немски възпитаници, завършили архитектура в Карлсруе и Щутгарт, в Мюнхен и Дрезден. Те донасят в Пловдив повеите на сецесиона, стилистиката на неокласиката и конструктивизма на „Щутгартската школа”. Тяхното присъствие в началото на XX век променя ориенталския град, придавайки му европейски облик.

На „Отец Паисий” има сгради от наследството на Йосиф Шнитер, но и архитектурни „перли” на Александър Върбенов и Димитър Попов, на Камен Петков и на Стойко Стойков, на Лазар Нанчев, Манол Манолов и на софийския им колега Никола Дагоров, дори ранна работа на големия Георги Фингов.

Сградите са като хората – винаги носят нещо от тези, които са ги поръчали, от проектантите и строителите, и от хората, които са ги населявали и живеят до ден днешен в тях. Чрез разреза на улица „Отец Паисий” ще се докоснем до старата архитектура като синтезиран образ на градската култура.

………………………………………………………………………………………………………………………………

Арх. Димитър Попов


Бастилиите/крепостите на Димитър Попов
Търговската гимназия/1926-27 г./ трябва да се гледа не челно, а от ъгъл. Най-силно поразява нейният мощен мащаб, напомнящ бастилия, когато се гледа отзад, спускайки се по наклона на „Гладстон” към кръстовището с бул.”Руски”. Тя е проектирана от арх. Димитър Попов в съавторство с арх. Лазар Нанчев. Арх. Димитър Попов е автор и на едромащабната сграда на Атанас Куцоолу на ъгъла на улица „Иван Вазов”  с  ул.  „Авксентий Велешки”  – централа на  „Пловдив БТ”/1929/, както и на тютюневия склад на Томасян на бул.”Руски”, където до не-
отдавна бе Стоматологичният факултет. Завършил  Висшето техническо училище в Щутгарт при проф. Паул Бонатц – световноизвестно име в архитектурата на ХХ век, основател и ръководител на така наречената „щутгартска школа”, Димитър Попов се връща в България и се  установява в Пловдив. Роден е в Симеоновград. В Пловдив, където той  се  заселва  през  1920  г.,  прави  впечатление  с работата
си и става доверен архитект на големите тютюнотърговци Куцоолу, както и на фабрикантите на цигари Томасян. Проектира техните складове, производствени сгради, а също и жилищата им в Пловдив (кдм,р;е,я къщата на Томасян на улица „Отец Паисий”, отдолу има аптека). Проектирал е в съавторство с арх. Светослав Грозев Промишленото/Занаятчийското училище (днес ПГ по архитектура и вътреш-
но обзавеждане  „Христо Ботев”), Търговско- индустриалната камара /днес Съдебна палата/ на бул. „Шести септември”, сградата на ъгъла на площад „Централен”(бившата Руска книжарница), бившето училище „Лиляна Димитрова”(днес СОУ „Патриарх Евтимий”) на ул. „Иван Вазов” в съавторство с арх. Никола Овчаров и други едромащабни сгради като къщата на доктор Гребенаров на улица „Отец Паисий”/1926/. Наричали го „Професора”, бил обаятелна и колоритна личност

………………………………………………………………………………………………………………………………

Арх. Камен Петков

Флоралните фантазии на Камен Петков
Казват,  че той    е  проектирал близо  800 обществени  и  частни сгради. Джумаята и околните улици са изпълнени с неговите въплътени в материал мечти. Ако трябва да направим визитката на арх. Камен Петков, на нея ще сложим като фирмен знак сградата на ул.”Райко Даскалов”, където сега е магазин „Люлю”/1901-02/, или внушителните доходни  здания на д-р Лазар Дагоров на площад Джумаята № 1 и 3,
построени през 1907 година. Върху техните фасади неговите флорални фантазии са се развихрили на воля. Те са най-богато украсените сгради, с най-пищно декоративно и пластично решение на фасадите. Флорализмът въобще доминира в творбите от края на 19 век до 1905 г. Характерно за новото изкуство, за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми – ластари, пламъци, вълни… Характерна негова сграда е къщата на Коста Стойчев (бившият Вегетариански ресторант)/1912/. И пак негова сграда е и двуетажната къща на Г.А. Ковачев на улица  „Отец Паисий” и  „Патриарх Евтимий”/1915/.
Срещу  нея  е  построена  10  години  по-късно,  през  1926  г.,  една друга  хубава  къща,  която  е  била  собственост  на  богатия  пловдивчанин Михал  Тодоров. Преди  години тук  се  е  помещавала  частната болница на д-р Иван Чомаков, един от известните хирурзи по онова време, дядо на бившия кмет на Пловдив Иван Чомаков. По-късно дълги години там беше културният дом на здравните работници, сега има магазини. Сградата е проектирана от софийския архитект Никола Дагоров.

………………………………………………………………………………………………………………………………

Арх. Стойко Стойков

Има  само  един  човек,  който  може  да  конкурира  творческата активност на арх. Камен Петков и това е арх. Стойко Стойков, завършил Висшето техническо  училище в Мюнхен. Неговите най-добри образци са на Главната улица, но и на паралелната  „Отец Паисий” могат да се разпознаят чертите на почерка му в един по-късен етап – на рационализма и конструктивизма.

………………………………………………………………………………………………………………………………

Арх. Тома Търпанов

 

Името  на фотографа  Андрей  Андреев  /Андро,  стана  известно на новите поколения пловдивчани от проекта „Улица Отец Паисий”. И сигурно сте забелязали, че къщата, в която се е намирало неговото ателие, е с интересна, забелязваща се архитектура в духа на сецесиона. Двете къщи на Андро на улица „Отец Паисий” са построени през 1924 г. по проект на арх. Тома Тарпанов, завършил в Карлсруе, син на прочут строител/дюлгерин от Левочево и баща на архитект Васил Тарпанов. Другата къща, колкото и да я търсим, няма как да я намерим, защото тя вече не съществува. Любопитна бях да открия коя точно къща на улица „Отец Паисий” е построил прочутият арх. Георги Фингов през краткото време, в което е живял и работил в Пловдив. Според изследователя Никола Чинков, това е двуетажна жилищна сграда на Христо Балтаджиев на улица „Отец Паисий”№ 15/1900/, която и сега съществува, но е проме нена и префасадирана от новите си собственици.

………………………………………………………………………………………………………………………………

Арх. Александър Върбенов

 

Поетът на мансардите Върбенов
Само 8 години е живял и творил в Пловдив Александър Върбенов. Дошъл е тук след Дрезден, където е завършил едно от най-известните и утвърдени технически училища в Европа. Избрал е Пловдив, защото се е оженил за пловдивчанка от знатен род – Недялка Каблешкова, дъщеря на Недко Каблешков/1867-1964/. Иначе е роден в Плевен през 1885 г. Баща му Христо  Върбенов,  преселник  от  Македония,  развива  активна  търговска дейност в България, Австрия и други държави. Депутат в Третото Велико народно събрание /1886-87/ и в десетото Обикновено НС /1899-1900/. Преуспява и става собственик на една от най-хубавите къщи в града, строена от австрийския арх. Вещфелд в стил необарок, днес обявена за паметник на културата от национално значение. Александър е вторият син в семейството с пет деца – трима синове и две дъщери. Третият син в семейството е известният Димитър Върбенов/1887 – 1962/, председател на Съюза на запасните офицери, лидер на Националлибералната партия, адвокат и министър на правосъдието през 1931-32 г. в правителството на Народния блок.
Александър Върбенов, подобно на арх. Джаков, е завършил военното училище и му е присвоен военен чин. Когато идва през 1921 г. в Пловдив, тук работят плодотворно изтъкнати творци като Камен Петков, Михаил Ненков, Димитър Попов, Манол Манолов, Стойко Стойков. Но арх. Върбенов внася нещо ново в архитектурата на Пловдив. Той за пръв път в града използва масово  и  успешно мансардния  покрив.  Такава  е  къщата  на Каблешкови на ъгъла на улиците „Кръстю Пастухов” и „Г. М. Димитров” – и до днес там живеят наследниците на известния род с копривщенски корен. Изключително интересна и до днес, уникална в тази част на града, е къщата на Личо Личев на бул. „Шести септември”, проектирана през 1923 г. През същата  година той  проектира  и  къщата  на Божидор Здравков,  впоследствие многозаслужил кмет на Пловдив, на улица „Никола Козлев”. На ъгъла на „Криволак” и „Съборна” е триетажната сграда с магазини и мансарден етаж, собственост на Никола Маринов. Тя е на два калкана и на наклоне на улица, което не е попречило да се постигне изразителна асиметрична фасада, оформена с много фантазия и творчески заряд. Пак през 1924 г. е проектирана и построена жилищната сграда с магазини на Тодор Барбов на ъгъла на улиците на „Отец Паисий” и „Рилски метох”.

………………………………………………………………………………………………………………………………

Инж. Йосиф Шнитер

Наследството на Йосиф Шнитер
Йосиф Шнитер по същество е първият главен архитект на Пловдив. Завършил е Строителния факултет на Политехническия институт във Виена и е специалист по фортификации, десето поколение архитект. В Пловдив Шнитер живее 36 години. Неговото архитектурно наследство е много голямо: проектира и ръководи изграждането на главното девическо училище (днес Градска художествена галерия) през 1879-81 г. и камбанарията   „В память освободителям” към катедралния храм „Св. Богородица”/1880-81/. По негови проекти са изградени църквите „Св. Георги”/1881-83/, „Св. Св. Кирил и Методий и Св. Александър Невски”/1882-84/, камбанарията на църквата „Св. Петка”. От онова време е и къщата на книжовника и министър на просве щението  в Източна Румелия Йоаким  Груев/1883/. След  участие  като  доброволец в Сръбско-българската война  /1885/ Йосиф Шнитер се  завръща в Пловдив. Достроява сградата, в която се помещава общинската  управа непосредстве но след Освобождението/1892/, днес там е Природонаучният музей.  Проектира нови сгради, между които къщата на книжаря Драган Манчов /1887/, на участниците  в Априлското  въстание  братя Свещарови  /1888/,  на  общественика Иван Герджиков, баща на воеводата Михаил Герджиков/1890/. Негово дело е къщата нa поборника Иван Андонов /1891/ на гаровия площад. Няколко сгради, строени по негов проект или с негово участие, са украшение на Главната улица в Пловдив. Първоначалното предназначение на разкошната сграда с колони на „Александър І” е било търговска къща, собственост на фирмата „Орозди Бак”/1896/. През 1906 г. е продадена на пловдивчанина Саркис Куюмджиян. По-късно е откупена от БНБ. След промените и навлизането на частните финансови институции е препродадена на Хеброс банк. При строежа на сградата в края на по-миналия век са използвани строителни материали и технологии от Европа. Пруските сводове на сградата се поддържат от стоманени носещи греди.  Това е първата сграда в Пловдив, която е строена с големи подпорни разстояния.
По негов проект  е и  сходната  сграда на  гърба на  „Орозди бак”,  строена като доходно здание на Саркис Куюмджиян на „Отец Паисий” и „Ст. Доспевски”. Спомените, които Йосиф Шнитер ни е оставил, са на много места из града – сградата на Найденович/Говедарови на улица „Гурко” № 9 (там бе управлението на Пловдивската опера), къщата на Маринов на улица „Божидар Здравков” №19, всъщност това е ъгловата къща с „Лейди Странгфорд”, къщата на улица „Отец Паисий” 32.

………………………………………………………………………………………………………………………………

Арх. Лазар Нанчев



Доайенът  измежду  всички  български  архитекти,  живели  и  работили  в Пловдив, Лазар Нанчев, завършил в Прага,  се е разписал чрез двуетажната жилищна сграда с магазини на Христо Василев на ъгъла с улица „Станислав Доспевски”  /1923/, както и триетажната сграда с магазини на Костадин Толев на улица „Доктор Георги Вълкович” /1924/. Срещу нея е къщата, в която е бил салонът „Света Ана”. Тя пък е част от архитектурното наследство на арх. Манол Манолов, мюнхенски възпитаник. Негови работи има в Капана и в Каршияка. Работа на Лазар Нанчев е била и съборената триетажна къща на Ованес Дерменджиян на ъгъла с площад „Цар Крум”/1927/.

…………………..

Проучвания и подготовка нa материалите – Пенка Калинкова / 2010

 

Comments are closed.