Сега

Улица „Отец Паисий“ е дълга 420 метра и се намира в абсолютния център на град Пловдив.

Тя е двойно успоредна: на пешеходната Главна улица „Княз Александър I Батенберг“ от една страна, и от друга – на натоварения с движение, свързващ Пловдив с всички части на страната булевард „Цар Борис III Обединител“.
Двойната успоредност – между спокойствието и бързото преминаване – е медиативната й специфика.

Започва развитието си в началото на ХХ век, но ускореното й строителство и изграждане на новата инфраструктура са от 20-те години на ХХ век. Сградите са по проект на видни архитекти и са предимно в стиловете сецесион, неокласицизъм, конструктивизъм. По-голямата част от тях днес са паметници на културата.

Улица „Отец Паисий“ е типичен пловдивски модел на толерантно съжителстване на  различни етноси. На улицата са живели българи, арменци, турци, гърци, евреи. Сега най-многобройната общност е арменската. Съвместното живеене се е отразило върху взаимното проникване на езици, култури, празнични ритуали, кухня.

„Отец Паисий“ е „жива“ улица. От началото на ХХ век до днес тя е свързана с адекватни на съвремието си дейности, обслужващи динамичното битие на градския човек: търговия, услуги, транспорт, ресторанти, клубове.

Проектът Улица „Отец Паисий“ на фондация „Отворени изкуства“ от февруари–май 2010 година поставя началото на ново обговаряне на историята и настоящето на градското пространство. Улица „Отец Паисий“ е пример за неизследван градски топос и провокация за бъдещи изследвания и проекти на фондация „Отворени изкуства“.

………………………………………………………………………………………………………………………………..

Улица „Отец Паисий“ по букви

А.

Арменците
Имат силно родово присъствие на улицата още от началото на ХХ век. След 9 септември 1944 година една част от най-видните арменски буржоазни родове емигрира, а през 60-те години, след разрешението да напуснат България, много арменски семейства заминават за САЩ. Разрушаването на сгради, собственост на потомствени арменци, както и комунистическата политика за отдалечаване на традиционни родове от Центъра, пращат редица арменски фамилии в градската периферия и лишават „Отец Паисий“ от много колоритни, свързани с улицата личности. Но голяма част от арменците продължават да живеят на нея, като запазват националното си самосъзнание. Съхранили са типичните си манталитет, бит, традиции, празници, кухня, професии: музиканти, златари, часовникари. Продължават да черпят с бяло сладко и ануш абур (вид ашуре).
На „Отец Паисий“ 42 се намира и „арменската къща“ – наричана така, защото още от първите десетилетия на ХХ век до днес в нея живеят само арменци. На „Отец Паисий“ 29 пък се помещават емблематичният арменски ресторант „Ереван“, арменският културен дом, редакцията на арменския вестник, арменското настоятелство.

Б.

Боклукът
Натраплива гледка по цялата улица са контейнерите за боклук и съпътстващият ги антураж от клошари, градски маргинали, котки. Боклукът е паралелното битие на консуматорството и е предимно ресторантски – от заведенията по Главната улица и самата „Отец Паисий“. Той придава на улицата аромат на случване и реален живот. Кофите и контейнерите са част от успоредната специфика на „Отец Паисий“ – между контролираното всекидневие на Главната улица „Княз Александър І Батенберг“, където няма  контейнери, и булевард „Цар Борис III Обединител“. Ежедневният ритъм на живот на улицата започва с гръмките звуци от сутрешното събиране на боклука, времето е засечено – 6:45. „Чистотата“ е поверена на немарливи роми, а миенето на улицата е забравена екстра с поне 40-годишна давност.

Г.

Градинките
Улица „Отец Паисий“ започва с градинката на Джумая Джамия и завършва с градинката на ресторант „Унико“. Градинката на Джумая Джамия е на мястото на разрушената през 1960 година сграда на хотел „България“ на хаджи Гьока Павлов, а градинката на „Унико“ – на мястото на съборени в началото на 80-те години на ХХ век къщи и на прочутата фурна за гевреци на Ованес Дерменджиян.

З.

Златарството и златарите
„Отец Паисий“ е известна като „улица на златарите“. Златарството е сравнително нов профил на улицата. Легализирано е в магазинна дейност след 90-те години на ХХ век, а дотогава търговията със злато е тротоарна, нелегална, със съмнителни участници. Златарските магазини придават на улицата различен от познатия десетилетия наред изглед (тук до 90-те години няма златарски ателиета, сега са над 20 и стават все по-лъскави). Естествено, по пищност, блясък и изобилие не могат да се мерят с Капълъ чаршия, но спокойно могат да й съперничат по гъстота на карати на квадратен метър.

И.

Изкуството
Представено е в частната галерия за съвременно изкуство Сариев („Отец Паисий“ 40). Присъства с книги, информационни материали, каталози, различни артсъбития в artnewscafe (на № 38). Организира се от фондация „Отворени изкуства“, основен организатор на „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“ (на № 36). От 24 април 2010 г. има графити-галерия на открито в паркинга на ресторант „Fresh“ („Отец Паисий“ 15). На „Отец Паисий“ 3 днес е магазин на Съюза на българските художници, където има от сребърни пръстени до икони, изработени от наши майстори-занаятчии и художници. На улицата са живели и живеят известни писатели, артисти: поетите Веселин Сариев, Недялко Славов, Иван Вълев, народният артист Димитър Панов (бай Пано), кукленият актьор Иван Сивинов със семейството си, известният пловдивски фотограф Андрей Андреев (до 1938 г.). В музикалния център на „Отец Паисий“ 3 могат да се купят качествени дискове, билети за концерти, а собствениците са меломани с вкус. От септември 2010  улицата обитава и галерия UPARK

К.

Котките
Котките са съжители и неизбежна част от пейзажа на „Отец Паисий“. На Джумаята съществува дружество за тяхната защита. Имат специално статукво и имена (Гошо е любовникът и пиратът, любимец на продавачките). Свързани са с контейнерите за  боклук, които са алтернатива на привидно „чистата“ Главна. Котките са стопаните на изоставените къщи, на задните дворове и единствените неплащащи данъци обитатели на улицата. Много от тях са черни (силен ген и селектирано родословно дърво).

Къщите
Повечето са строени около 20-те години на ХХ век и след голямото Чирпанско земетресение през 1928 година. Преобладават стиловете сецесион, неокласицизъм, конструктивизъм. Някои са по проект на видни български архитекти като Йосиф Шнитер, Камен Петков, Димитър Попов, Стойко Стойков. Улица „Отец Паисий“ е една от малкото, запазили архитектурния си облик и спасили се от строителство в годините на социализма и „прехода“ след 90-те. Къщите са със задни дворове, убежища за котки, а някои и за екзотични растения като киви, розмарин, райски ябълки. Има и такива с невидим от улицата преходник за директно влизане от една къща в друга.

М.

Магазините
Смесица са от нови (предимно за дрехи с неясен произход, за пердета и дамаски, за очила), елитни (на „Агресия”) и такива с дълга история на улицата и непроменен от 20 години вид и асортимент (магазинът на СБХ).
Култов е магазинът за хранителни стоки на Лазар („Отец Паисий“ 21 ). Той е забравеният профил на кварталната бакалница, алтернатива на скъпия, лъскав и богат на хранителни стоки магазин „Център“ на Главната. Продават се всякакви народни храни: локум, лимонови резенки, лимонтузу, народни колбаси и свински бузи.
Магазинът на Мария – „Отец Паисий“ 3. Абсолютна ширпотреба. Има всякакви полузабравени джаджи – от ибришим, сапунерки, естествени изтривалки, истински хавлии от Панагюрище, пижами, гребенчета до ел. уреди. Експонация – тип битак. В магазина на „Отец Паисий“ 3 могат да се открият неща, които дълго сме търсили и изведнъж изненадващо откриваме.
Магазините за маратонки – на № З9 и на № 34. Напълно неугледни магазини, без следа от разкрасяваща намеса, но с качествени и истински маратонки и кецове от престижни марки. Собствениците са симпатични, компетентни и гарантират оргиналност на продаваната стока.

П.

Паветата
Улица „Отец Паисий“ е с павета, добити преди повече от 80 години от разрушеното вече Марково тепе. След 25 април 2010 година има и едно месингово, поставено от художника Атанас Хранов и писателя Александър Секулов в памет на  унищожения „донор“ Марково тепе и е своеобразен символ на улицата. Паветата са част от преходността на улицата между плочките на пешеходната Главна („Княз  Александър І Батенберг“) и асфалта на булевард „Цар Борис III Обединител“.

Паркинг
„Отец Паисий“ е затворена от едната си страна към Централна поща и е платен паркинг. Той е спирка на идващите отвън, на желаещите да се забавляват или работят в  „Центъра“. Паркингът е входът и изходът на живота към и извън Пловдив. Обслужващите паркинга са официални (познават се по униформата на Общинска охрана и по това, че от време на време късат билетчета) и неофициални (различават се по ромския си вид).

Р.

Ресторантите, заведенията
„Отец Паисий“ и в миналото, и сега е известна като улица на емблематични за Пловдив кръчми и ресторанти, с временни колебания под и над цифрата 12. Някои са наследници на прочути пловдивски пивници ( „Златна круша“, „Белия паяк“), а други са нови. Наследниците определено са скъсали със семейната кръчмарска традиция на ракии и бомбари и се ориентират към европейско меню и пици.
Запазена марка е арменската кухня на ресторант„Ереван“ („Отец Паисий“ 29), която напомня и за традиционните пловдивски манджи на улицата.
Национална кухня има в ресторант „Чучура“ (на №10), италианска – в „Унико“ (на № 41) и „Густо“ (на № 26), в останалите – от всичко.
Специален статут има artnewscafe („Отец Паисий“ 38). Открито е през септември 2008 година и, освен кафене, е културен и информационен център, място за креативни хора с усет за съвремието, за живи случки, партита, прожекции на филми, за прекрасни домашни кексове и сладки.
На „Отец Паисий“ 31 е „Фабриката” – единственият нощен клуб на улицата.

Т.

Тролейбусната подстанция
Стабилна сграда в ранен соц. стил (на ъгъла на „Отец Паисий“ и „Гурко“). Построена е през 1956 година за нуждите на тролейния транспорт. За целта е съборена къщата на полковник Захари Захариев в алпийски стил.
Понастоящем предназначението й е неясно, но има важен и привидно много зает персонал.
По тясната „Отец Паисий“ от 1956 година до началото на 60-те се движи тролей. Сега тролеи няма, но има тролейбусна подстанция.

У.

Услугите
Типична за „Отец Паисий“ дейност, която подчертава успоредността й на Главната (от централната улица се купува, на паралелната се ремонтира), скритата страна на лустрото. Услугите са характерни за градското живеене и придават на „Отец Паисий“ атмосфера на интимност и доверие. Ключарите са на № 7 и на № 42, часовникарят – на № 42, фризьорските салони – на № 5 и на №7.  Има ателиета за поправка на оптика, за ремонт на златна бижутерия, чейнджбюра, турагенции, заложни къщи, тотопункт, аптека.

Ф.

Фамилиите
На „Отец Паисий“ живеят наследниците на известни фамилии, запомнени от поколения  пловдивчани (д-р Кирил Николов, д-р Ташев, д-р Гребенаров); потомците на рода Куцоглу – крупен собственик на градски и поземлени имоти; на собствениците на знаменитите пловдивски кръчми („Златна круша“,  „Златната рибка“,  „Белия паяк“), на прочути пловдивски зевзеци и авантюристи. Интересна е фамилията Томасян – най-големите тютюнотърговци и производители на цигари преди 9 септември 1944 година, прототипи на героите на Димитър Димов от „Тютюн“.
Като цяло улицата се е оформила като буржоазна, интелигентска, с голям брой емигранти в годините на социализма и малко присъствие на млади хора в настоящия момент.

Ц.

Циганите
Традиционна част от пейзажа на улица „Отец Паисий“ са циганите. Миячи на коли, дилъри, товарачи, негласни охранители, доверени лица, съгледвачи. Не се местят по други места и обслужват определен, строго регламентиран регион. Могат по заслуги да израстват в йерархията и се водят към по-висшия цигански слой

 

Улицата по букви, текст: Катрин Сариева
Текстът е поместен в изданието “Ул. Отец Паисисй, Пловдив”, 2010, Фондация Отворени Изкуства

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Comments are closed.